В чл. 3 ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 на Закона за юридическите лица нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) изрично е регламентирано правото на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) да извършват допълнителна стопанска дейност, както и изискванията на които трябва да отговаря тя.

Допълнителна стопанска дейност могат да извършват, както сдружения и фондации, определени в частна полза, така и сдружения и фондации, определени в обществена полза.

Разпоредбите, регламентиращи правото на допълнителна стопанска дейност на ЮЛНЦ се намират в Глава І „Общи разпоредби” на ЗЮЛНЦ. В останалите разпоредби на ЗЮЛНЦ, както тези, които регламентират статута и дейността на отделните видове ЮЛНЦ – сдружения (Глава ІІ, раздел І) и фондации (Глава ІІ, раздел ІІ), така и тези, които определят допълнителните изисквания към ЮЛНЦ, определени да извършват дейност в обществена полза (Глава ІІІ), липсват всякакви ограничения или изключения от това право. Поради така изложените аргументи, следва изводът, че правото на допълнителна стопанска дейност важи в еднаква сила и при еднакви условия за всички ЮЛНЦ, както в частна полза, така и в обществена полза.

Възможността да се осъществява допълнителна стопанска дейност от ЮЛНЦ е уредена като право, което означава, че решението дали едно ЮЛНЦ ще извършва такава или не, зависи единствено и изцяло от волята на самото ЮЛНЦ – неговите учредители или съответния компетентен орган на управление. Решението относно конкретния предмет на допълнителна стопанска дейност отново зависи от волята на ЮЛНЦ, но следва да се съобрази, както с изискванията посочени в чл. 3 ал. 3-6 от ЗЮЛНЦ, така и със специални правила в други закони, регламентиращи отделните видове сделки, част от предмета на допълнителна стопанска дейност, ако има такива.
 
Изисквания относно стопанската дейност, осъществявана от ЮЛНЦ:

• Предметът на допълнителната стопанска дейност следва да бъде посочен в устава/устройствения акт на ЮЛНЦ т. е. да бъдат ясно и конкретно изброени отделните видове стопанска дейност, които ЮЛНЦ възнамерява да извършва.
  
• Стопанската дейност следва да се подчинява на условията и реда, посочени в законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.
  
• Стопанската дейност на ЮЛНЦ трябва да е допълнителна т.е. извършваната стопанска дейност не следва да надвишава по обем основната нестопанска дейност. На практика това означава, че по-голямата част от ресурсите, с които разполага едно ЮЛНЦ (човешки, финансови, материални и други) следва да са съсредоточени в осъществяването на основната нестопанска дейност и по-малка част в извършването на стопанската.
  
• Предметът на допълнителната стопанска дейност трябва да е свързан с нестопанските цели на ЮЛНЦ т. е. да допринася за постигане на целите.
  
• Приходите от допълнителната стопанска дейност следва да се използва единствено за постигане на целите, посочени в устава или устройствения акт, като е изрично забранено разпределянето на печалба.

ЮЛНЦ има право да учредява и участва в търговски дружества, като изискванията и условията за това са регламентирани в Търговския закон. Този извод следва от ЗЮЛНЦ, който регламентира общото право на ЮЛНЦ на участие в други организации, а също и от разпоредбите на Търговския закон, който не поставя каквито и да било ограничения по отношение на ЮЛНЦ да бъдат учредители или съдружници в търговски дружества. Няма законово изискване предметът на дейност на самото търговско дружество да се съобразява с изискванията на ЗЮЛНЦ, посочени в чл. 3 ал. 3-6, които важат единствено за стопанската дейност, която се осъществява директно от самото ЮЛНЦ. Това се потвърждава и от международната практика като дори и в единствените две страни в региона, където директната стопанска дейност на ЮЛНЦ е забранена (Македония и Армения), ЮЛНЦ могат да регистрират търговски дружества.

Предметът на допълнителна стопанска дейност подлежи на вписване в съдебния регистър на ЮЛНЦ към съответния окръжен съд. Съдът следва да провери дали предвидената допълнителна стопанска дейност отговаря на изискванията на ЗЮЛНЦ, както и дали предметът й не противоречи на специалните закони, които я регламентират. Съдът и другите държавни органи не могат да преценяват дали ЮЛНЦ може или не може да извършва допълнителна стопанска дейност по принцип, само може да преценява дали конкретни сделки, попадащи в предмета й не са забранени от специални закони за осъществяване от ЮЛНЦ.