Настоящото становище има за цел да постави няколко принципни въпроса свързани с регламентацията на лобирането у нас. Следва да се изясни и принцинпата цел на бъдещия закон – дали тя е:

- да има прозрачност относно участниците при вземането на решения; или
- да има контрол върху лобистката дейност.

Има два подхода към участието на различни интереси при вземането на решения. Единият е американският – лобистите имат задължение да се регистрират, ако извършват лобистка дейност в определен обем като време на хората заети с тази дейност или разходите направени от тях за лобиране т.е. ако се лобира професионално. Другият подход е европейският – има доброволна регистрация за всеки, който желае да участва в процеса на вземане на решения. В единият случай целта е освен прозрачност да има и контрол, а в другият случай основната цел е прозрачността.

1. При приемане на законопроектите трябва да се има впредвид, че има няколко основни човешки права, които са свързани с процеса на влияние върху взимането на решения – право на жалби, петиции и сигнали, както и правото на сдружаване с цел защита на общи интереси. От тази гледна точка, законопроектите не трябва да ограничават горепосочените права. Затова следва предвидените в различни закони възможности за влияние върху приемането на законодателни и административни актове, да бъдат изключени от обхвата на законопроектите. Това включва АПК, Закон за референдумите, както и процедурите пред Омбудсмана.

2. Във връзка с правото на гражданите да контактуват с избраните от тях представители, това право трябва също да бъде изключено от обхвата на законопроектите. Това изключение не включва случаите, когато граждани срещу заплащане, осъществяват такива контакти.

3. Друго важно човешко право е свободата на словото. Много често медиите се интересуват от становището на една или друга организация по даден проектозакон. Изказаните пред медиите становища не би следвало да попадат в обхвата на лобистката дейност (това само по себе си не е и директен контакт с институциите, освен ако например в студиото не е поканен и народен прадставител).

4. Трябва да се прецени, че ако целта на законопроекта е прозрачност и предоставяне на информация за това кой се опитва да влияе върху законодателния процес, то тогава законопроектите следва да включват не само лобирането срещу заплащане, а и всеки опит да се повлияе върху процеса, включително и когато не се използват посредници (професионални лобисти), а директно се защитава собствения интерес. Следователно всеки, който иска да се включи в процеса на вземане на решения, трябва да предостави информация какъв е и чии интереси представлява – т.е. това е принципа на ЕС, според който с по-голямото участие идва и по-голяма отговорност. Но ако целта е да има прозрачност при опитите да се повлияе върху процесите, когато това става на професионално ниво т.е. срещу заплащане или когато компаниите лобират директно, като отделят част от бюджета си за това, то тогава лобирането следва да обхваща само т.нар. „професионално лобиране”, какъвто е примерът на Полша.

5. Ако приемем, че се следва модела на ЕС, то общият режим на регистрация не следва да е затрудняващ и да изисква преценка на органа, който регистрира лобистите дали дадена дейност попада или не в обхвата на определението за лобист. Всеки сам трябва да реши дали да се регистрира или не. Ако не го направи и извършва лобистка дейност, той би понесъл санкциите предвидени в закона. Ако пък лобира за забранени от закона цели (като етническа омраза и т.н.), то тогава следва да понесе съответната санкция според закона.

6. Важно е да се подчертае, че регистрацията не би следвало да води до по-големи облаги и специални привилегии за лобистите. Те би следвало да имат същите права като всеки гражданин, който не попада в определението за лобист (по силата на аргументите в точка 2). При подхода на ЕС, регистрацията не би следвало да води до сложни изисквания и по-този начин да възпира определени организации да участвуват в процеса на вземане на решение. Ако изискванията са твърде сериозни – предоставяне на доклади за дейността и др., то би се стигнало до ограничаване на права.

7. От общия режим трябва да има и различни изключения, каквато е практиката в различни страни. По-долу са описани няколко конкретни случая, които според нас трябва да попаднат сред изключенията:

• А. Много често, различни органи организират обществени дискусии или публични обсъждания по различни законопроекти, политики и др., на които се канят представители на институции, организации и граждани. Целта на такива прояви е да се изслушат мненията на поканените по тези теми. Участието в подобни формати не би следвало да изисква регистрация като лобист.
• Б. Има случаи, в които законопроекти или решения могат да засегнат интересите на определени групи. Опитите на такива групи да променят законопроекта или решението, за да няма негативен ефект върху тях, не би следвало да се възприема като лобистка дейност. Като пример може да послужи кампанията за запазване на данъчните облекчения за индивидуални дарители, след предложението на правителството да въведе плосък данък и да се премахнат всички съществуващи данъчни облекчения. Такова изключение е изрично предвидено в американския Закон за разкриване на лобирането (Lоbbying Disclosure Act).
• В. Създаваните по линия на специални закони или други нормативни актове консултативни съвети, механизми за консултация със синдикати и работодатели (освен когато синдикатите и работодателите не се опитват да повлияят на взимането на решения извън обхвата на тристранното сътрудничество) и други, не следва да попадат в обсега на този закон.
• Г. Когато държавата поиска становище по даден законопроект или дори възложи подготовката на такъв на външна организация, това не би сладвало да е лобиране.
• Д. Независими проучвания, изследвания и други материали, които нямат политически характер и до които има широк обществен достъп (а не само конкретна политическа сила), също не следва да попадат в обхвата на лобирането.
• Е. Защита на правата на клиент от адвокати, по отношение на административни процедури.

8. С оглед по-голямата прозрачност на законодателния процес, както и с цел да се увеличи ефекта от приемането на закона предлагаме да бъде създаден единен регистър на лобистите на национално ниво, който да обхваща всички институции (вместо всяка институция да има собствен регистър). Алтернативно, може да се създаде един регистър към Министерски съвет и отделен регистър към Народното събрание. Важно е двата регистъра да събират идентична информация.

9. Изключително важно е информацията в регистъра да е достъпна в Интернет. По този начин всеки гражданин ще може да провери кой е участвал в обсъжданията на конкретни проблеми, какво е било неговото становище и доколко взетото решение е повлияно от становището на един или друг лобист.

10. Информацията, която трябва да се предоставя в регистъра трябва да е еднаква за всички лобисти. Следователно ако юридическите лица с нестопанска цел трябва да предоставят информация за източниците си на финансиране, същото условие трябва да важи и за търговските дружества, както и за физическите лица.