Правна рамка на НПО - въпроси и отговори
Начало | За нас | За сайта | Проекти | Обучения | Новини |   | Портал на НПО | ФОРУМ
Правна рамка на НПО - въпроси и отговори

РЕГИСТРАЦИЯ НА ФОНДАЦИИ И СДРУЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЧАСТНА И ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА. ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ.

В българското законодателство са предвидени два вида юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – сдружения и фондации. Наред с това ЗЮЛНЦ предвижда и два различни статута, под които може да съществува всяко сдружение или фондация: статут в частна полза и статут в обществена полза. Решението кой от двата статута да има всяка организация се взема самостоятелно от конкретното ЮЛНЦ (от неговите учредители или от върховния му орган). При избора на цели, дейности и статут на организацията в обществена или в частна полза, двата вида ЮЛНЦ са напълно равнопоставени. За да се регистрира сдружение или фондация трябва да се знаят основните разлики между тях.

ОСНОВНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ СДРУЖЕНИЕ И ФОНДАЦИЯ:

•    Сдружението има членове, докато фондацията няма;
•    При учредяване на Фондация учредителят/ите може да запази за себе си определени права, които да му гарантират участие в управлението след това.
•    Различна органна структура. Задължителните органи при сдруженията са Общо събрание и Управителен орган. При фондациите видът на органите зависи от волята на учредителите и ползата, в която те осъществяват дейността си (обикновено имат върховен орган и управителен орган);
•    Различни изисквания при учредяване. За учредяване на сдружение е достатъчно да е налице минимално необходимият брой учредители (от 3 до 7 или повече лица). За учредяване на фондация е достатъчно да има и едно лице – учредител, без значение дали ще бъде определена в частна или в обществена полза. Но за да се учреди фондация е задължително учредителят да направи учредително дарение(в пари или друго имущество).

ОБЩЕСТВЕНА ИЛИ ЧАСТНА ПОЛЗА

При своето учредяване всяко ЮЛНЦ е длъжно да се самоопредели като организация в частна или в обществена полза. Определянето се извършва в устава или в учредителния акт и се вписва в съдебния регистър. ЮЛНЦ в частна полза може да промени своя статут и да се определи в обществена полза, но обратното е невъзможно. ЮЛНЦ в обществена полза получават данъчни облекчения от държавата и възможност да стопанисват при по-лек режим държавни и общински имоти.

УЧРЕДЯВАНЕ И СЪДЕБНА РЕГИСТРАЦИЯ НА СДРУЖЕНИЕ

При учредяване на сдружение в частна полза са необходими минимум 3 учредители, без значение дали са физически или юридически лица. Ако сдружението е в обществена полза, учредителите трябва да са минимум 7 физически лица или 3 юридически лица. За да се учреди едно сдружение е необходимо да бъде проведено учредително събрание, на което да се вземат решения за наименоанието, седалището и адреса, статута, целите, предмета на дейност, приемане на устав и първия управителен орган. Решенията, които се вземат на учредителното събрание, се отразяват в протокол.
За съдебната регистрация на сдружението се подава заявление до окръжния съд по седалището му с искане за вписването му в съдебния регистър. Съдебната такса е в размер на 50 лв.

УЧРЕДЯВАНЕ НА ФОНДАЦИЯ

Фондацията се учредява с едностранен учредителен акт. Приживе това става с дарение, което трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа на учредителя, а след неговата смърт – чрез завещание. С учредителния акт се предоставя имущество, посочва се наименованието, седалището и адреса на фондацията, целите и средствата за постигането им и първият състав на органите на фондацията. Наред с едностранния учредителен акт в практиката се е наложило изработването на втори документ, наречен устройствен акт. В него подробно се регламентират органите на фондацията, правомощия, начин на работа, прекратяване. След като се подготвят тези основни документи, чуредителят или лицето, определено да представлява занапред фондацията, следва да открие набирателна банкова сметка, по която да се внесе определеното учредително дарение, в случай че то е в пари.
За съдебната регистрация на фондацията се подава заявление до окръжния съд по седалището й с искане за вписването й в съдебния регистър. Съдебната такса е в размер на 50 лв.

ПОСЛЕДВАЩИ РЕГИСТРАЦИИ

След приключване на съдебната регистрация на ЮЛНЦ, която завършва с издаване на съдебно решение за вписване на ЮЛНЦ в съдебния регистър, е необходимо да бъдат извършени следните последващи регистрации:
•    Регистрация в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията;
•    Централен регистър на ЮЛНЦ към Министерство на правосъдието за организациите в обществена полза;
•    Регистрация в ДАНС.

Повече информация по темата:
Български център за нестопанско право: www.bcnl.org
Информационен портал за НПО в България: http://ngobg.info/bg/legislation/law.html

 Какво урежда Законът за юридическите лица с нестопанска цел?

 

Правото на сдружаване е основно конституционно право на гражданите. То се упражнява чрез създаване на обединения на граждани, които си поставят различни цели – просветни, правозащитни, търговски, политически, религиозни и др. Създадените обединения от граждани могат да имат качеството на юридическо лице, т.е. организационна форма, призната от правния ред. Основните предимства на това са, че те придобиват качеството на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица, да се легитимира като такъв в обществото, да взема собствени решения, да има собствено имущество и т.н. От друга страна, законодателството не забранява подобни обединения да съществуват и като неформални структури на гражданското общество, които на основата на свободата на договарянето чрез споразумение между отделните граждани да имат собствени правила за начина, по който ще постигат поставените от тях нестопански цели.
Основната разлика в случая е, че тези образувания не могат да действат като една отделна организация, която от свое име да участва в гражданския оборот, а поеманите права и задължения са от името на отделните лица, участващи в обединението.
Не всички юридически лица са обединения на гражданите. Според вида и целите им юридическите лица могат да бъдат юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – сдружения и фондации, политически партии, синдикати, вероизповедания, читалища и такива със стопанска цел.
Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) урежда необходимите правни стъпки за придобиване и загубване на качеството на ЮЛНЦ – учредяване, регистрация, устройство, дейност и прекратяване. ЮЛНЦ не могат да извършват политическа, религиозна и синдикална дейност. Същевременно те могат да извършват допълнителна стопанска дейност, която е пряко свързана с предмета на основната им дейност и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
За другите видове юридически лица има отделни закони – Закон за политическите партии, Закон за вероизповеданията, Закон за народните читалища и други. Партиите, вероизповеданията и синдикатите не са ЮЛНЦ по смисъла на ЗЮЛНЦ. Специалните закони, които ги уреждат препращат към ЗЮЛНЦ за неуредените въпроси или за режима на регистрацията им.
 
Читалищата, профсъюзите, вероизповеданията и политическите партии ЮЛНЦ ли са?

 

Читалищата, профсъюзите, вероизповеданията и политическите партии са отделни форми на обединения на гражданите, които се различават както по отношение на предмета на извършваната дейност, така и по поставените цели. Именно тези специфики са основанието за приемане на различни нормативни актове, които регулират съответния вид организация. В преходните и заключителните разпоредби на ЗЮЛНЦ изрично е поставено изискване организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и религиозна дейност да се уреждат с отделен закон.
Според Закона за народните читалища, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всякакви физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Те са особен вид ЮЛНЦ, на които са възложени специални културно просветни функции.
Според Кодекса на труда на синдикалните организации са възложени функции по защита на правата на трудещите се и представителство на техните интереси. Въпреки че, според кодекса, спрямо тях се прилага редът за регистрация на сдруженията с нестопанска цел, синдикалните организации са отделен вид юридически лица, които по силата на закона имат други цели и задължения.
Според Закона за политическите партии политическите партии са доброволни сдружения на български граждани с избирателни права, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини.
За неуредените в закона въпроси се прилага ЗЮЛНЦ. Това обаче не превръща политическите партии в сдружения с нестопанска цел.
Те имат конституционно и законово определени функции, които ги отличават от ЮЛНЦ. В самия конституционен текст е направено това разграничение: сдруженията на гражданите, включително синдикалните организации, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Според Закона за вероизповеданията „вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. „Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
„Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. Софийският градски съд води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица. Предвидена е възможност след предварително съгласие на съответната религиозна институция да могат да се създават отделни ЮЛНЦ за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, които нямат право да осъществяват дейност, представляваща публично практикуване на вероизповедание. От изложеното може да се направи извода, че вероизповеданията не са ЮЛНЦ, а са особен вид юридически лица, които се регулират от разпоредбите в Закона за вероизповеданията.
 
Създава ли ЗЮЛНЦ данъчни облекчения и други привилегии за ЮЛНЦ?

 

ЗЮЛНЦ създава общата възможност държавата да подпомага вписаните в Централния регистър ЮЛНЦ в обществена полза чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, предвидени в съответните специални закони.
Възможно е държавата да реши да финансира ЮЛНЦ като следва да създаде условия и ред, по които да става това. Така, законът не предоставя пряко данъчни облекчения или други привилегии за ЮЛНЦ, а урежда принципната възможност, която може да се осъществи само чрез приемането на конкретни разпоредби в други закони. Такива има приети в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху добавената стойност.
 
Каква е допустимата намеса на съда в дейността и вземането на решения в ЮЛНЦ?

 

В законодателството ни са уредени начините и органите, чрез които държавата може да се намесва в дейността на ЮЛНЦ.
На първо място, съдът упражнява контрол върху дейността на ЮЛНЦ, който се осъществява, както в процеса на тяхното учредяване, така и след възникването им. Контролните функции, обаче, са стриктно ограничени, за да се защитят основни принципи на гражданската свобода.
Законът предвижда, че едно ЮЛНЦ следва да се подчинява на определени изисквания при неговото учредяване, устройство и дейност.
Съдът като независим орган следва да прецени до каква степен са спазени изискванията на закона – например: брой учредители, приет учредителен акт, съдържание на документите и други, така че да бъдат защитени основни права и интереси на гражданите. В тези случаи съдът има само изрично определената от закона компетентност. Извършвайки проверка на необходимите за регистрацията документи, съдът преценява дали някой от тях не противоречи на императивни правни норми.
При установяване на противоречие със закона или непълнота в документите, съдът не може сам да измени волята на учредителите, а единствено да изиска от самите учредители да направят това.
След регистрацията на ЮЛНЦ съдът може да контролира тяхната дейност, само ако тя противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави като по искане на всеки заинтересуван или на прокурора, ЮЛНЦ може да бъде прекратено от съда.
За сдруженията законът предвижда решенията на Общото събрание да подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Този контрол може да бъде иницииран от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.
При фондациите, ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и е невъзможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или закона ред, окръжният съд по седалището на фондацията извършва това по искане на заинтересованите страни. В този случай съдът е длъжен да се съобрази с волята, изразена с учредителния акт. Също така, ако органите на фондацията не могат да попълнят състава си и с това би се затруднила дейността на фондацията, всяко лице от състава им, както и всеки, който би се ползвал от дейността на фондацията, може да поиска от съда да попълни състава на органите, като се съобрази с волята в учредителния акт.
Други органи, чрез които държавата може да следи дейността на ЮЛНЦ са:
• Централният регистър при Министерство на правосъдието за вписаните в него ЮЛНЦ в обществена полза;
• Националната агенция за приходите във връзка с данъчното отчитане и облагане на ЮЛНЦ;
• Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата за финансовата дейност на ЮЛНЦ;
• Комисията за защита на личните данни, когато ЮЛНЦ са администратори на лични данни;
• Агенцията за финансово разузнаване във връзка с предотвратява не на прането на пари и финансирането на тероризма;
• Други специализирани администрации, в чиято компетентност са функциите по надзор върху отделни видове дейности, като социално подпомагане, здравеопазване и т.н.
 
Какви видове ЮЛНЦ предвижда ЗЮЛНЦ?

 

Законът предвижда, че ЮЛНЦ са два вида – сдружения и фондации, според тяхното устройство като юридически лица.
Сдружението е обединение на физически и/или юридически лица за постигане на нестопанска цел. Фондацията е организация, на която е предоставено имущество за постигане на нестопанска цел.
ЗЮЛНЦ предвижда и два статута за ЮЛНЦ, които се определят според целите и резултатите от основната дейност на организациите. Така всяко сдружение или фондация може да бъде определено за извършване на дейност в обществена или в частна полза. Това не са отделни видове ЮЛНЦ, а представляват законови статути, предоставени на организациите. Различният статут на организацията, определя и различния обем на нейните законови права и задължения.
 
Може ли ЮЛНЦ да извършват политическа дейност?

 

В първия Закон за политическите партии в България бе дадено легално определение на организирана политическа дейност: провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа или във вреда на политическите партии, както и на кандидати за избори. В следващите закони за политическите партии липсва подобна дефиниция, но принципната постановка е, че политическа дейност могат да извършват само политическите партии.
В Конституцията от 1991 г. изрично се разграничават сдруженията на гражданите от политическите партии. Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Няма законова пречка ЮЛНЦ да се включват в демонстрации, дискусии, предложения за промени на законодателство и пр., които не са част от политическа кампания по печеленето на избори. Това включване в обществено-политически дебати се предполага и от целите, които организациите, регистрирани в обществена полза, си поставят.
Примерно изброяване срещаме в ЗЮЛНЦ. Сред тях са развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура, подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация, защитата на човешките права или на околната среда. Повечето от тези цели предполагат политически решения на национално или местно ниво, както и законодателна интервенция в определен етап. Част от съвременната демокрация е именно включването на представителите на гражданското общество в процесите на вземане на решения, както и на мониторинг върху резултатите от прилагането на тези решения.
 
Може ли ЮЛНЦ да извършват религиозна дейност?

 

Законът за вероизповеданията не дава определение на „религиозна дейност", но може да се направи изводът, че включва изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Религиозните институции не са ЮЛНЦ. Предвидена е възможност след предварително съгласие на съответната религиозна институция да могат да се създават ЮЛНЦ за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, което е със статут на юридическо лице. Тези юридически ЮЛНЦ нямат право да осъществяват дейност, която представлява публично практикуване на вероизповедание. Следователно ЮЛНЦ може да участва и да организира различни културно-просветни дейности (беседи, семинари, издателска дейност) или например благотворителни и дарителски кампании, но не може да извършва богослужения и обреди, които представляват същността на религиозната дейност.
 
Може ли ЮЛНЦ да извършват синдикална дейност?

 

Синдикалната дейност се изразява в защита на правата на трудещите се и представителство на техните интереси пред държавните институции или работодателите. ЗЮЛНЦ предвижда отделен закон, който да урежда правно-организационното положение на синдикатите и по този начин ги отграничава от ЮЛНЦ. Същевременно според Кодекса на труда синдикалните организации придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Това не ги прави ЮЛНЦ. От друга страна ЮЛНЦ могат свободно да определят своите цели и средства за постигането им, като няма пречка да определят за цел защитата на правата на определена група граждани – например на учителите. Това обаче не ги превръща в синдикати, нито дейността им – в синдикална.
 
Какво представляват клоновете на местни и чуждестранни ЮЛНЦ?

 

ЗЮЛНЦ изрично предвижда, че български и чуждестранни ЮЛНЦ могат да имат клонове. За да учреди клон, органът на едно българско ЮЛНЦ, който според неговия устав или учредителен акт има това правомощие, следва да вземе решение за откриване на клона. Най-често компетентен за такова решение е върховният орган на ЮЛНЦ, но това правомощие може да бъде делегирано и на управителния орган. За да възникне клонът, той трябва да бъде вписан в окръжния съд по неговото седалище. Решението за разкриване на клона следва да съдържа основните обстоятелства, които според закона подлежат на вписване в съда, които са: наименованието, седалището и адресът на ЮЛНЦ – „майка", седалището и адресът на клона, управителят на клона, както и предвидените ограничения на правомощията и представителната му власт. Клонът не е самостоятелно юридическо лице, а е част от ЮЛНЦ – „майка". Въпреки това той се регистрира по БУЛСТАТ и може да има собствена банкова сметка. Всички действия, които управителят на клона извършва във връзка с дейността на клона, са от името и за сметка на ЮЛНЦ – „майка". Определението на дейността на клона – в частна или обществена полза, следва определението на дейността на ЮЛНЦ – „майка".
Според ЗЮЛНЦ чуждестранни ЮЛНЦ също могат да учредяват клонове в България, ако целите им не противоречат на обществения ред и закона у нас. Клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ се регистрират в окръжните съдилища по техните седалища, като при регистрацията им освен наименованието, седалището и адресът на ЮЛНЦ – „майка", се заявяват още за вписване: седалището и адресът на клона, управителят на клона, предвидените ограничения на правомощията и представителната му власт, целите на чуждестранното ЮЛНЦ, целите, които чуждестранното ЮЛНЦ ще преследва чрез клона, както и евентуалното определяне на клона за извършване на общественополезна дейност. Няма пречка, разбира се, клонът на чуждестранно ЮЛНЦ да бъде определен и в частна полза. Според Кодекса на международното частно право клонът на юридическо лице се урежда от правото на държавата, в която е регистриран, следователно спрямо клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ в България ще действат разпоредбите на българското право.
Клоновете, определени за извършване на дейност в обществена полза, подлежат на вписване и в Централния регистър при Министерство на правосъдието.
 
Как чужденци могат да извършват дейност с нестопанска цел в България?

 

Чужденците, които имат желание да извършват дейност с нестопанска цел в България имат различни правни възможности за това. Те могат да бъдат учредители на ЮЛНЦ, да бъдат избрани като членове на органите на ЮЛНЦ, да бъдат назначени като изпълнителни директори или управители в ЮЛНЦ или да бъдат управители на клон на чуждестранно ЮЛНЦ. Всички тези възможности произтичат от липсата на ограничение в ЗЮЛНЦ по отношение на гражданството на лицата, които могат да са учредители, членове на органи или служители на ЮЛНЦ.
Освен това в отделна Наредба № 1 от 15 август 2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България, издадена от Министерство на правосъдието, са определени условията за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България. Според нея лицата с чуждо гражданство следва да подадат молба-декларация до министъра на правосъдието чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България за издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел. Към молбата следва да бъдат приложени и следните документи на български език:
• подробен план за определяне предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение;
• документ, установяващ наличието на финансови средства за постигане целите на дейността;
• препис от решението на съда, ако има съдебна регистрация;
• свидетелство за съдимост;
• медицинско удостоверение;
• други документи, които се изискват по силата на нормативните актове.
Министърът на правосъдието се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на документите за издаване на разрешение или отказ, за което се уведомява кандидатът на посочения от него адрес. Разрешението, получено от министъра на правосъдието, е основание за чужденеца, по смисъл на Закона за чужденците в Република България, да получи право на продължително пребиваване у нас, което е със срок до 1 година.
 
Каква е разликата между фондациите и сдруженията?

 

Основната разлика между двата вида ЮЛНЦ според българското законодателство е в тяхното устройство. Сдружението представлява доброволно обединение на три или повече лица за извършване на дейност с нестопанска цел. В същността на сдружението е заложена готовността на неговите учредители и членове да полагат лични усилия за постигане на нестопанските му цели. Оттук основната специфика при сдружението е това, че то е корпоративно устроено ЮЛНЦ, т.е. такова, което има членове и при което съществува правно отношение между всяко отделно лице член и самото сдружение.
Фондацията няма членове. При нея няма обединяване на лица, които са готови със съвместни усилия активно да работят за постигане на нейните цели. Най-краткото определение за нея е, че тя е едно персонифицирано имущество, т.е. имущество, което безвъзмездно е посветено и предоставено за постигане на нестопански цели и на което са придадени белезите на самостоятелно юридическо лице.
Затова чисто житейски сдружението се определя като „господар" на нестопанските цели, защото се предполага самото то чрез активните усилия на своите членове да извършва дейността, насочена към постигането им.
Фондацията пък е наричана „слуга" на нестопанските цели. Тя представлява имущество, което е посветено за преследването и постигането на нестопанските цели. Фондацията по своята правна природа не включва в себе си изискването нейните учредители да извършват дейност за преследване и постигане на нейните цели. Достатъчно е те да предоставят имущество, което да служи за това.
Двата вида ЮЛНЦ са абсолютно равнопоставени от гледна точка на избора на цели, дейности и статут на частна или обществена полза. Каквито нестопански цели може да си постави едно сдружение, такива може да си постави и една фондация. Както сдруженията, така и фондациите могат да извършват освен нестопанска и стопанска дейност при условията на ЗЮЛНЦ. И сдруженията, и фондациите могат да се определят за извършване на дейност както в частна, така и в обществена полза.
 
Какво представляват върховните, управителните, изпълнителните и допълнителните органи на ЮЛНЦ?

 

Органите на ЮЛНЦ са онези вътрешни организационни тела, чрез които фондациите и сдруженията функционират – формират воля, вземат решения, участват в гражданския оборот. Органите могат да бъдат разделени на основни и допълнителни. Основни са органите, които законът изисква като минимум да бъдат създадени в едно ЮЛНЦ. При сдруженията това са Общото събрание и Управителният съвет, респективно - Управителят. При фондациите видът на органите зависи от волята на учредителите и ползата, в която те осъществяват дейността си.
Законът позволява на фондациите в частна полза да имат само един орган, наречен от закона управителен орган, който може да бъде колективен или едноличен. Фондациите в обществена полза са задължени да имат върховен колективен орган и управителен орган.
Допълнителни са органите, за които няма изискване да бъдат създадени, но няма и забрана за създаването им. Относно тяхното наименование и функции няма никакви законови ограничения. Те могат да бъдат както колективни, така и еднолични. Най-често тези органи имат наименование, подсказващо функциите, които изпълняват:
Контролен съвет, Консултативен съвет, Почетен съвет, Експертен съвет, Обществен съвет, Съвет на дарителите, Секретар, Ковчежник и други. Типично за техните функции е те да бъдат помощни към основните органи.
По отношение на изпълнителните органи, каквито са често срещаните в практиката изпълнителни директори на ЮЛНЦ, следва да се направи едно отграничение. Когато изпълнителният директор е заложен в устава или учредителния акт със съответните правомощия, той е избираем орган и е част от структурата на ЮЛНЦ. Когато обаче изпълнителният орган, понякога наричан освен изпълнителен директор и само директор или дори управител, не е уреден като орган с разписани правомощия в устава, а е назначен от ЮЛНЦ на трудов или граждански договор, той не е орган на ЮЛНЦ, а представлява една от назначаемите позиции, които са част от персонала на организацията.
 
Какви са правата и задълженията на членовете на ЮЛНЦ, респективно на членовете на органите на ЮЛНЦ?

 

При сдруженията законът регламентира правата и задълженията на техните членове, които до голяма степен се препокриват с правата и задълженията, които тези лица имат като членове на органи (по въпроса за правата и задълженията на членовете на органи в ЮЛНЦ липсва изрична уредба).
Най-общо може да се говори за имуществени, неимуществени и организационни права и задължения на членовете на сдружението.
Имуществените права включват:
• възможността членовете на сдружението да се ползват от неговото имущество по реда, предвиден в устава;
• възможността членовете да се ползват от резултатите от неговата дейност по реда, предвиден в устава.
Имуществените задължения на членовете при сдружение са свързани с:
• изискването за внасянето на имуществени вноски в сдружението;
• задължението за членски внос.
Основните неимуществени права на членовете включват:
• правото на всеки член да участва в управление на сдружението;
• да бъде информиран за дейността му;
• да се ползва от резултатите от дейността му.
Основното неимуществено задължение на членовете е да имат поведение, което е съвместимо с тяхното членство в сдружението.
Основните организационни права на членовете са:
• правото на упражняване на активно и пасивно избирателно право в органите на сдружението;
• правото на участие в заседанията на органите;
• правото на изказване на мнение и правене на предложения в заседанията на органите;
• правото на глас в органите на сдружението;
• правото на обжалване на решенията на органите;
• правото на искане за прекратяване на сдружението.
В устава могат да бъдат предвидени и конкретни организационни задължения като например задължение за участие в заседанията, задължение за гласуване и други. Фондациите нямат членове и въпреки липсата на правна уредба може да се каже, че членовете на органите им са длъжни да изпълняват дейността си с дължимата грижа и в съответствие със закона и учредителния акт. Няма пречка в учредителния акт на фондацията да бъдат включени норми, които предвиждат права и задължения за членовете на органите като участие в заседанията и вземането на решенията на органите, гласуване, санкции при неизпълнение на задълженията. Учредителният акт би могъл да предвиди и право на обезщетение за разноските, които членовете на органите на фондацията са направили при осъществяване на дейността си и други имуществени или неимуществени права.
 
Каква отговорност носят членовете на органите на ЮЛНЦ?

 

С цел изясняване на въпроса за отговорността на членовете на органите на ЮЛНЦ той следва да бъде анализиран от гледна точка на самото ЮЛНЦ, т.е. дали става въпрос за вътрешните или външните за организацията отношения. Вътрешни са отношенията, които касаят само членовете или членовете на органите на едно ЮЛНЦ. Такива са например решението за свикване на заседание на даден орган, решението за изменение на актовете на организацията и други. Външни са например сделките, в които ЮЛНЦ встъпва с трети лица, които не са членове на органите му.
Във вътрешните отношения за ЮЛНЦ отговорността на членовете на неговите органи се свързва със задължението за точно и лоялно изпълнение на техните функции. При техния избор за членове на органи, ЮЛНЦ гласува доверие на тези лица, като им предоставя определени права и им възлага определени задължения, които те трябва да изпълняват с грижата на добрия стопанин. В случаите на неизпълнение на тези задължения, от които настъпват вреди за организацията, те лично отговарят пред ЮЛНЦ. Най-често неизпълнението на задълженията е свързано с бездействие на членовете на органи, изразяващо се например в неучастие в заседанията на органите, липса на активен принос към постигането на целите на организацията и т.н.
В случаите на колективно решение на орган, от което настъпват вреди за ЮЛНЦ, би могло да се търси лична отговорност от членовете взели решението, ако може да се установи личната вина на всеки от членове, гласували в полза на решението. От тази гледна точка, членове на колективен орган, гласували против вредоносното решение или напуснали органа към момента на неговото вземане биха могли да бъдат освободени от отговорност.
Във външните отношения, в каквито ЮЛНЦ участват, когато контактуват с други външни за тях субекти – трети лица, членовете на органи не отговарят пряко за вреди причинени на тези лица. Отговорността се носи от самото ЮЛНЦ, тъй като се счита, че те действат от името и за сметка на организацията и последиците от техните действия настъпват направо за нея. Въпреки това, след като бъде реализирана отговорността спрямо ЮЛНЦ, то може да търси отговорността на лицата, които с действията си виновно са причинили тези вреди на организацията, чрез съответните обратни (регресни) искове.
 
Кога възниква ЮЛНЦ и как се регистрира?

 

Според ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел възникват с вписването им в съдебния регистър на окръжния съд, в чийто район се намират техните седалища. Законът разделя възникването на ЮЛНЦ на два етапа – учредяване и регистрация.
Учредяването е процесът, при който определен брой български и чуждестранни юридически или дееспособни физически лица изразяват воля за създаването на ЮЛНЦ, като определят неговите цели, дейности, органи и всички основни обстоятелства, които следва да бъдат заявени за вписване в съда в етапа по регистрация.
За да бъде вписано ЮЛНЦ в съдебния регистър, лицата, определени за представляващи организацията, следва да подадат в съда молба за вписване, придружена от Устав и Учредителен протокол при сдруженията, а при фондациите – от Учредителен акт; документ за уникалност на наименованието; образци от подписите на лицата, определени за представляващи; документ за платена държавна такса за съдебна регистрация. При фондациите следва да се приложи и документ, удостоверяващ, че за учредяването им безвъзмездно е предоставено имущество.
Съдът проверява дали изискваните от закона документи са представени и дали отговарят на изискуемата форма, като може да изиска представянето на допълнителни документи или корекция на заявените такива. Когато документите отговарят на закона, съдът може да постанови решение, с което да уважи искането за вписване или да откаже регистрация. В първия случай се извършва регистрация на ЮЛНЦ, от който момент то възниква като правен субект. Във втория случай съдът е преценил, че ЮЛНЦ не е учредено по законния ред или че дейността му би противоречала на Конституцията, законите или добрите нрави и отказва вписване, което може да бъде обжалвано пред съответния Апелативен съд.
 
От кога може ЮЛНЦ да поема права и задължения?

 

ЮЛНЦ става субект на правото от момента на неговата съдебна регистрация. За дата на вписване на ЮЛНЦ в специалния съдебен регистър за ЮЛНЦ следва да се счита датата на постановяване на съдебното решение за регистрация. От тази дата ЮЛНЦ може да извършва валидни правни действия от свое име, с които да поема права и задължения – да сключва договори, да извършва други сделки. Всички тези действия следва да бъдат извършвани от законните представители на ЮЛНЦ или от упълномощени от тях лица, в съответствие с представителната им власт.
Съгласно ЗЮЛНЦ всички действия, извършени от името на учредяваната организация до деня на вписването й в съдебния регистър, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили и преминават по право върху ЮЛНЦ от момента на регистрацията му. Това означава, че ако съдът откаже вписване, правата и задълженията породени от действия извършени от учредители или представляващите от името на учредяваната организация ще останат в полза/тежест на тези лица.
 
Какъв е смисълът на съдебната регистрация?

 

Една от целите на производството по вписване в съдебния регистър е съдът да извърши проверка на законосъобразността на учредяването на ЮЛНЦ. Съдебният регистър осигурява публичност на вписаните в него обстоятелства. Съдебните регистри, в които се вписват ЮЛНЦ са общодостъпни и всяко лице може да направи справка и да иска издаването на документ за вписано обстоятелство – например какви са целите на организацията или кои са лицата от състава на управителния й орган.
Освен това, съдебната регистрация е условие за възникването на ЮЛНЦ като субект на правото. От този момент то може да носи права и да поема задължения. От регистрацията то става титуляр на собствено имущество и може да го използва за постигането на целите си.
 
Какви цели може да има ЮЛНЦ?

 

Според закона, ЮЛНЦ свободно определят целите си и средствата за тяхното постигане. Ограничения за постигане целите на ЮЛНЦ могат да се определят само със специален закон. Смисълът на това е да не се допуска произвол при тълкуването и прилагането на закона от страна на изпълнителната власт.
Такива ограничения са дадени в Конституцията: забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Това са ограничения както за ЮЛНЦ, така и за другите видове юридически лица, а също и за неформалните обединения, които не са регистрирани.
Преценката какви цели и дейност има ЮЛНЦ и доколко те са законосъобразни може да се прави както по чисто формални критерии – изрично формулирани цели в учредителни или програмни документи, така и по конкретната дейност и инициативи на организациите (например, ако ЮЛНЦ започне да организира прояви в подкрепа на някой от кандидатите по време на предизборна кампания). ЮЛНЦ могат да преследват цели, които влизат в противоречие с утвърдени обществени нагласи или изискват промени в законодателството (например легализация на наркотиците, право на гей двойките да сключват граждански брак, разрешаване на евтаназията и др.). В повечето случаи дори целта да противоречи на съществуващи законови предписания, тя е допустима, ако дейностите по постигането й не са забранени от закона.
 
Какъв вид дейност извършват ЮЛНЦ?

 

ЗЮЛНЦ използва различни термини, когато регламентира дейността на ЮЛНЦ. Веднъж използва понятието средства за постигане на целите, друг път говори за предмет на основна дейност, на трето място казва предмет на дейност. Това нормативно разноезичие понякога създава проблеми в правоприлагането.
Дейността на ЮЛНЦ е насочена към преследване и постигане на техните нестопански цели. Това са онези цели, които техните учредители си поставят при вземането на решение за учредяването на фондация или сдружение. Дейността представлява съвкупността от средства, разбирани не като финансови активи, а като действия, чрез които се преследват и постигат нестопанските цели.
Законът дава право на ЮЛНЦ да постигат своите цели по два основни начина, чрез извършването на нестопанска дейност, която е тяхната основна дейност и чрез извършването на стопанска дейност, която е винаги допълнителна. Следователно, предметът на основна дейност на ЮЛНЦ включва съвкупността от всички нестопански средства, разбирани като отделни действия, насочени към постигането на нестопанските цели. Предметът на стопанска дейност включва стопанските средства, разбирани като отделни действия или сделки, целящи печалба, насочени към постигането на нестопанските цели.
Когато ЗЮЛНЦ говори за вписване в съдебния регистър на предмета на дейност на ЮЛНЦ, той има предвид вписването на предмета на допълнителната стопанска дейност. Когато законът визира средствата за постигане на целите, той има предвид предметът на основната нестопанска дейност на ЮЛНЦ. В понятието определяне на дейността, ЗЮЛНЦ влага възможността на организациите да се самоопределят като такива извършващи дейност в частна или в обществена полза.
Във всички случаи ЮЛНЦ са свободни да избират средствата за постигане на своите цели, като ограничения спрямо тяхната дейност може да се определят само със закон.
 
Какво представлява стопанската дейност на ЮЛНЦ?

 

Едно от големите достойнства на ЗЮЛНЦ е, че той дава възможност на ЮЛНЦ, независимо дали са определени в частна или обществена полза, да извършват допълнителна стопанска дейност, тъй като в днешните условия тя все повече утвърждава ролята си на съществен източник за финансиране и устойчивост на дейността на ЮЛНЦ.
Според закона извършването на стопанска дейност от ЮЛНЦ, на първо място, следва да се подчинява на условията и да спазва реда, определен със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Освен това тяхната стопанска дейност трябва да отговаря на специфичните ограничителни критерии за законност, поставени от ЗЮЛНЦ, които са следните:
Да бъде допълнителна, т.е. нейното извършване по обем да не надвишава обема на основната нестопанска дейност. Този критерий има не толкова финансови, колкото чисто организационни измерения. Една организация разполага с различни по своя характер ресурси – материални, човешки, финансови и други. Допълнителна ще е тази стопанска дейност, при която по-голяма част от цялата съвкупност от ресурсите на организацията е мобилизирана в осъществяването на основната нестопанска дейност и по-малка част в извършването на стопанската.
Да бъде свързана с предмета на основната дейност на ЮЛНЦ, т.е. да представлява средство за постигане на целите на организацията, но не като финансови средства, които се инвестират за постигане на целите, а като дейност, която по своя характер е близка и сходна с основната дейност на организацията и допринася за реализирането на целите.
Приходите от стопанската дейност да се ползват единствено за постигане на определените в устава или учредителния акт на ЮЛНЦ цели, като изрично е забранено разпределянето на печалба.
Предметът на стопанската дейност да бъде регламентиран в основния организационен акт на ЮЛНЦ.
Следователно стопанската дейност на ЮЛНЦ представлява всяка дейност извършвана допълнително от ЮЛНЦ, насочена към реализиране на печалба, регламентирана в неговия устав или учредителен акт и свързана с предмета на основната му нестопанска дейност, приходите от която могат да бъдат използвани единствено за постигане на неговите цели.
 
Какво означава самостоятелна и несамостоятелна стопанска дейност на ЮЛНЦ?

 

Законовите критерии за допълнителност, свързаност и целево използване на приходите от стопанска дейност важат в случаите, когато ЮЛНЦ от свое име извършват стопанска дейност. Това е самостоятелната стопанска дейност на ЮЛНЦ, при която самата фондация или сдружение участва на пазара, като сключва търговски сделки от свое име и за своя сметка.
Възможно е, обаче, стопанската дейност да бъде извършвана и чрез друго юридическо лице – търговец, на което ЮЛНЦ е учредител, едноличен собственик на капитала или има дялове/акции в него. Това представлява несамостоятелната стопанска дейност на ЮЛНЦ.
Най-често една организация започва да извършва несамостоятелна стопанска дейност, когато осъществяваната от него стопанска дейност по своя обем или характер може да наруши някое от изискванията по ЗЮЛНЦ. Когато например, стопанска дейност на едно ЮЛНЦ се развива успешно и нейният обем се увеличи до размери, в които може да се превърне от допълнителна в основна, тогава е по-добре нейното извършване да бъде обособено в отделен субект – търговец.
В други случаи учредяването на стопански субект от ЮЛНЦ, който да извършва стопанска дейност може да е свързано с решение на самата организация, която иска да запази своя чисто нестопански характер.
Допълнителни аргументи в полза на подобно решение биха могли да бъдат и нуждата от обособяването на мениджмънта и ресурсите на стопанската дейност, привличане на кредити, изчистване на потенциални данъчни проблеми и други. В определени хипотези изборът на тази форма на стопанска дейност на ЮЛНЦ може да се налага и от наличието на законовото изискване определен вид дейност да бъде извършвана само от търговец.
 
Как се учредява сдружение?

 

Според ЗЮЛНЦ учредители на ЮЛНЦ могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица. Законът не поставя ограничения относно вида на юридическите лица – учредители. Това могат да бъдат всички видове юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство – търговски дружества, кооперации, други ЮЛНЦ и т.н. Минималният брой учредители, нужни за учредяване на сдружение в частна полза, е три лица. За сдружение в обществена полза е поставен по-висок минимум – седем дееспособни физически или три юридически лица.
За да се учреди едно сдружение, е необходимо да бъде проведено учредително събрание, на което да се вземат три важни решения: единодушното волеизявление за учредяване на конкретното сдружение, единодушно приемане на Устава и определянето на първия състав на управителните органи. Решенията, които се вземат на учредителното събрание, се отразяват в протокол, който следва да бъде подписан от всички учредители.
В протокола трябва да бъдат правно индивидуализирани самите учредители. За физическите лица следва да са посочени три имена и ЕГН, а за юридическите лица – наименование, ЕИК по БУЛСТАТ, данни за съдебната регистрация и представителството. Възможно е вместо уставът и учредителният протокол да бъдат подписани от всички учредители, тези два документа да се подпишат от председателстващия учредителното събрание и протоколчика (надлежно избрани от учредителното събрание), а учредителите да се подпишат в отделни нарочни списъци (това се прилага при учредяване на сдружения с голям брой учредители).
 
Кой взема решенията в сдружението?

 

Според ЗЮЛНЦ сдружението има винаги двустепенна система от органи – Общо събрание и Управителен съвет (Управител), независимо дали се е определило за осъществяване на дейност в обществена или частна полза. Освен тях според волята на учредителите или на съответния орган, който е оправомощен да взема такова решение, е възможно да бъдат създадени и допълнителни органи.
Общото събрание е върховният орган, а управителният съвет е управителният орган. В закона детайлно са изброен правомощията на Общото събрание на сдружението, като освен тях в устава могат да бъдат предвидени и допълнителни правомощия. Изброяването е изрично, но не е изчерпателно. Правомощията на Общото събрание могат да се групират съобразно техния характер на такива, свързани с устройството на сдружението (в които влизат например решенията за изменението на устава, създаването на клонове) и стратегически, свързани с дейността (сред които са приемането на бюджета, основните насоки на дейността, приемане и освобождаване на членовете на управителния съвет и други).
Най-важните правомощия на Общото събрание не могат да бъдат прехвърлени на друг орган. Това са решенията:
• за изменение и допълнение на устава;
• за избиране и освобождаване на членовете на управителния съвет;
• за преобразуване и прекратяване на сдружението;
• с които се приема отчета за дейността на управителния съвет;
• с които се отменят решения на другите органи на сдружението, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на сдружението.
Друга част от правомощията са прехвърлими, като тяхното упражняване може да бъде предоставено на друг орган - най-често на управителния съвет. Това са правомощията, свързани с приемането на вътрешни правилници, приемането и изключването на членове, вземането на решение за участие в други организации и други.
Управителният съвет е органът, който управлява и ръководи дейността на сдружението. Неговите правомощия са основно свързани с изпълнението на решенията на Общото събрание, представителството на сдружението, разпореждането с имуществото и други. В закона е предвидено, че Управителният съвет има и компетентност по всички въпроси, които не са изрично предвидени в правомощията на друг орган на сдружението.
В закона е посочен минималният брой на членовете на Управителния съвет – 3 лица. Те задължително се избират от върховния орган – Общото събрание. Възможно е измежду членовете на Управителния съвет да бъде избран Председател. Решението за избора му може да бъде взето както от Общото събрание, така и от самия Управителен съвет. Управителният съвет е мандатен орган, като максималният срок, посочен в закона, е 5 години.
Законът позволява функциите на Управителния съвет да се изпълняват от едно лице – Управител. В този случай е нужно да има изрично решение на Общото събрание, както и съответна промяна в устава, която да отрази управлението на сдружението от едноличен орган.
 
Как взема решения Общото събрание на сдружението?

 

Законът е предвидил изрични правила относно свикването, провеждането на заседанията, кворума и мнозинството при вземане на решенията на двата основни органа на сдружението – Общо събрание и Управителен съвет.
Общото събрание на сдружението се свиква от Управителния съвет (съответно от Управителя) по негова инициатива или по искане на 1/3 от членовете на сдружението, като в последния случай, ако Управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмена покана за свикване на Общото събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересованите членове или натоварено от тях лице. Съдът следва да спази процедурата и сроковете за свикване, така както са предвидени в устава. Ако липсва уредба в устава, съдът ще приложи правилата, дадени в закона.
Според последните изменения в ЗЮЛНЦ свикването на Общото събрание чрез Държавен вестник вече не е задължително. За целта в устава на сдружението следва да се уреди изрично процедура за свикване, която може да предвижда, че Общото събрание се свиква чрез разпращане до всички членове на покана със съдържанието, предписано от закона, по пощата, по факс или по друг начин. Когато подобна процедура липсва в устава, свикването следва да стане чрез публикуване на покана в Държавен вестник и чрез поставяне на поканата на мястото за обявления по адреса на управление на сдружението най-малко един месец преди насрочения ден.
Ако уставът не разпорежда друго, Общото събрание е законно, ако на него присъстват повече от половината от всички членове. Законът допуска и спадащ кворум – при липсата на изискуемия кворум (от закона или от устава) събранието се отлага за един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят.
Решенията на Общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите, а решенията за изменение и допълнение на Устава и за преобразуване и прекратяване на сдружението – с мнозинство от 2/3 от присъстващите. Няма пречка в Устава да се предвидят завишени изисквания за кворум, както и мнозинство при вземането на част от останалите или на всички решения от компетентността на Общото събрание.
 
Как взема решения Управителният съвет на сдружението?

 

Инициатива за свикване на Управителния съвет имат Председателят или 1/3 от членовете на Управителния съвет. Ако Председателят не свика заседанието в седмичен срок, то може да се свика от всеки член на Управителния съвет. Управителният съвет може да взема решения, ако на заседанието му присъстват повече от половината от неговите членове, като тук е изключен принципът на спадащия кворум.
Изрично е посочено, че някои от решенията на Управителния съвет се вземат при определени мнозинства: решенията за разпореждане с имуществото, определянето на реда и извършването на дейността, както и извършването на ликвидацията – с мнозинство (50 % +1) от всички членове, а всички останали решения – с мнозинство от присъстващите. В Устава могат да бъдат предвидени по-високи мнозинства за вземането на тези решения, но не и по-ниски от законово предвидените.
За подпомагане на оперативността на Управителния съвет законът е предвидил облекчени правила за начина на вземане на решения на този орган. Първото улеснение в тази насока е свързано с обявяването за присъстващо на заседание на Управителния съвет на лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъжданията и вземането на решения. Това дава възможност на Управителния съвет да заседава и взема решение с участието на негови членове, които в момента на заседанието се намират в различни точки на света, например чрез конферентна телефонна връзка. Законът изисква гласуването на даден член по телефона да се удостовери в протокола от председателстващия заседанието.
Второто улеснение се свързва с възможността за провеждане на неприсъствено заседание. Според закона, Управителният съвет може да взема решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички негови членове. Това означава, че всички членове следва да се подпишат последователно върху протокола и да изразят съгласие относно обстоятелството, че решението се взема по този начин, а за самото решение могат да гласуват както „за", така и „против". Тази възможност за вземане на решения по този ред е предвидена единствено за Управителния съвет.
Решенията на колективните органи на сдружението следва да се отразяват в протокол, който да установява кога и къде се е провело събранието, при какъв дневен ред, кворум, обсъждания и взети решения (с точно отразяване на гласуването), като документът се подписва или от протоколчика и председателстващия заседанието (избрани в началото), а в някои случаи, когато това е предвидено в устава, и от преброителите на гласовете или от всички присъствали. На практика следва да се възприеме принципът, че без документ (протокол) няма решение.
 
Какво следва да се заяви за вписване в съда при регистрацията на сдружение?

 

На вписване в съдебния регистър при регистрация на сдружение подлежат: необходимото съдържание на устава, имената и длъжността на лицата, представляващи ЮЛНЦ, адресът, определението за извършване на общественополезна дейност, както и общият размер на първоначалните вноски (ако са предвидени такива с конкретни размери на Учредителното събрание). В случай, че някое от тези обстоятелства се промени след първоначалната регистрация, промяната следва да бъде отразена и в съдебния регистър чрез последващо вписване. В съда следва да бъдат заявени за вписване и обстоятелствата свързани с преобразуването и прекратяването на ЮЛНЦ, имената или наименованието и адреса на ликвидатора при ликвидация, както и заличаването на ЮЛНЦ от съдебния регистър.
 
Какви са вътрешноорганизационните актове на сдружението?

 

Основният и задължителен вътрешен акт на сдружението е Уставът.
Учредителите на едно сдружение следва да приемат устав със съдържание, изрично регламентирано в ЗЮЛНЦ. Като цяло няма законова пречка уставът, веднъж удовлетворил законовите изисквания за съдържание, да включва всякакви допълнителни правила, касаещи сдружението, неговите членове, органи, дейност и т.н., стига те да не противоречат на закона или морала, което следва от общите правила в гражданското право.
Отношенията, които се уреждат от устава, имат строго вътрешно организационен характер, т.е. с него се пораждат права и задължения само за членовете на сдружението. Най-общо отношенията, които се регулират с устава, са три групи – организационни, имуществени и неимуществени. Организационните са свързани с начините на функциониране на самото сдружение, което означава структура, правомощия и вземане на решения на органите на управление. Уредбата на имуществените отношения включва правила относно встъпителните имуществени вноски и членския внос на сдружението, управление и разходване на имуществото на сдружението, правила за имуществото при ликвидация и други. Неимуществените отношения са всички отношения в рамките на сдружението, които не са свързани с материални права и задължения – например правото на информация за дейността на сдружението или възможността членовете да се ползват от резултатите от дейността му.
Едно сдружение приема и други вътрешни актове, които са допълнителни, но в същото време са задължителни, защото съществува законово изискване за тяхното приемане. Такива са Правилата и редът за извършване на общественополезна дейност за организациите, които са се определили за извършване на дейност в обществена полза, Правилата за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Правилникът за вътрешния трудов ред и Правилата за здравословни и безопасни условия на труд, когато ЮЛНЦ е работодател.
Приемането на допълнителни вътрешноорганизационни актове, които не са задължителни по закон, изцяло зависи от автономната воля на всяко сдружение. За тях липсва правна уредба и съдържанието им може да е най-разнообразно, стига техните разпоредби да не противоречат на основния вътрешен акт на организацията или на закона и морала. Това следва от общия принцип на свободата на договарянето.
 
Какъв е контролът върху решенията на органите на сдружение?

 

ЗЮЛНЦ, на първо място, предвижда вътрешен контрол върху решенията на органите и възможността за тяхната отмяна. Когато едно решение на управителния съвет или на друг орган е взето в противоречие със закона, устава или предходно решение на Общото събрание, то може да бъде оспорено пред Общото събрание по искане на заинтересованите членове на сдружението или на негов орган. Законът предвижда, че искането за оспорване на решението трябва да бъде отправено в едномесечен срок от узнаването му, но не по-късно от една година от датата на неговото вземане.
На следващо място законът предвижда и възможност за съдебен контрол върху решенията на Общото събрание на сдружението по отношения на тяхната законосъобразност и съответствие с устава.
Възможност да заведе подобен иск има всеки член на сдружението или негов орган, както и прокурорът, което трябва да стане в предвидените от закона срокове – в едномесечен от узнаването за решението, но не по-късно от една година от датата на неговото вземане. Ако се установи незаконосъобразност или несъответствие с устава, съдът отменя обжалваното решение, но не може на негово място да постанови друго, защото няма компетентността да решава вместо органите на юридическото лице с нестопанска цел, както и не може да задължи органа да приеме конкретно решение.
 
Как се учредява фондация?

 

Фондацията се учредява с едностранен учредителен акт приживе или по случай на смърт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. Учредител/и на фондация могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица, като тук законът не е поставил изискване за броя на учредители при фондациите в частна или в обществена полза.
Най-важният акт при учредяване на фондацията е безвъзмездното предоставяне на имущество. Приживе това става с дарение, което трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. По случай на смърт учредяването става чрез завещание.
Едностранният акт винаги трябва да съдържа необходимите изисквания на учредителния акт според закона, които като минимум са целите и предоставеното имущество. Имуществото, което се предоставя, не е ограничено до право на собственост върху движима или недвижима вещ и може да бъде всякакво друго вещно или облигационно право, имуществено авторско право и т. н. Липсва и изискване за минимална парична равностойност на предоставеното имущество.
Учредителният акт може да бъде отменен. Правото за отмяна е ограничено в две посоки – отмяна може да извърши единствено учредителят и това право не преминава върху неговите наследници.
Учредителят може да поиска отмяна до възникване на фондацията.
След вписването й в регистъра, ако волята на учредителя е опорочена, той ще трябва да предяви срещу фондацията иск за унищожаване, като тук ще важат общите правила за унищожаване при едностранна сделка по Закона за задълженията и договорите.
Когато при учредяването на Фондация се предоставя безвъзмездно определена сума пари, за да се удостовери пред регистърния съд това обстоятелство, е необходимо откриването на набирателна сметка в банка, която издава уведомително писмо, че е предоставена определена сума пари за учредяването на конкретната фондация.
 
Какво представляват запазените права при фондацията?

 

Само при фондациите е предвиден един особен правен институт – запазените права на учредителя. При учредяването на сдружението, в устава, който представлява многостранна сделка между неговите учредители, може да се предвидят определени привилегии за тях, като например право на членство в управителния съвет без ограничение в броя на мандатите, но това не представляват едностранно запазени права, каквито има при фондацията, а договорни права, произтичащи от самия устав.
При учредяването на фондация учредителят може да запази за себе си или за посочено от него друго лице определени правомощия, с които да гарантира по-нататъшно спазване на волята си. Законът не определя колко и какви по обем следва да бъдат запазените права. Наложилите се в практиката запазени права са: измененията на учредителния акт, решението за прекратяване или преобразуване на организацията и в някои случай – избора на членовете на органите на фондацията. Когато има запазени права, но учредителят или посоченото от него лице не може да ги упражнява по определена причина (ако почине, бъде обявен за отсъстващ или поставен под пълно запрещение, или прекратен, ако е юридическо лице), ако учредителят не е предвидил друго, те преминават за упражняване към съответния орган на фондацията, а не се наследяват. Също така, ако учредителят или определеното от него лице, не упражняват правата си с необходимата грижа или са в трайна невъзможност (която е за срок повече от 6 месеца) да направят това, съдът по регистрация по искане на управителния орган може да постанови техните правомощия да бъдат предоставени на съответния орган за определен период от време или завинаги според преценката на съда. За разлика от първата хипотеза, където автоматично преминават правата, във втория случай задължително следва да има решение на съда за преминаване упражняването на запазените права.
 
Кой взема решенията във фондацията?

 

По отношение на фондацията, законът е значително по-лаконичен в сравнение с уредбата на сдружението. Органите на фондацията не са ограничени от закона нито по тяхното наименование, нито по брой, нито по отношение на броя на техните членове.
Във всички случаи фондацията следва да има поне един орган – управителен, който да управлява организацията и да изразява волята й.
Този орган може да бъде както едноличен, така и колективен. Когато обаче фондацията се е определила за осъществяване на дейност в обществена полза, задължително тя следва да има двустепенна система на органите – като минимум един върховен колективен орган и един управителен (колективен или едноличен), които следва да имат правомощия като тези на съответните органи на сдружението – Общо събрание и Управителен съвет.
Законът не определя наименованията на органите на фондацията, за разлика от уредбата на сдружението. В практиката са се наложили няколко по-популярни названия: за върховен орган – Настоятелство, Съвет на фондацията, Съвет на учредителите, Съвет на дарителите, Върховен съвет, а за управителния орган – Директор, Управител или Управителен съвет. Важно е наименованието на съответния орган да не въвежда в заблуждение относно неговото място в структурата на организацията и правомощията му.
Както при сдружението, така и при фондацията законът не забранява създаването на всякакви други допълнителни органи. Определянето на техния статут, регулирането на техните правомощия, реда за включване на лицата в техния състав и други става с учредителния акт. Тези органи могат да са както колективни, така и еднолични.
 
Как вземат решения органите на фондацията?

 

Според закона, когато в учредителния акт на една фондация е предвиден повече от един орган, законът определя, че правилата за Общото събрание и Управителния съвет при сдружение се прилагат съответно за органите на фондацията. Това касае най-вече прилагането на правилата за правомощията и функционирането на органите. В практиката се е наложило, че при органите на фондацията задължително се спазват квалифицираните мнозинства при вземането на решенията съответно на върховния и управителния орган. Независимо че законът е лаконичен по отношение на правилата за свикване и вземане на решения на органите на фондацията, следва в учредителния акт тези правила да бъдат разписани ясно: ред за свикване, заседания, правомощия, кворум, мнозинства.
При фондациите за разлика от сдруженията не е предвидено ограничаване на правото на глас при вземане на решения, които касаят свързани лица. Възможно е обаче, това да бъде изрично уредено в основния акт. Същото се отнася и за възможността за неприсъствени решения на управителния орган, както и за института на спадащия кворум – за да действат следва да са уредени в учредителния акт.
 
Какво следва да се заяви за вписване в съда при регистрацията на фондация?

 

Подобно на уредбата на сдружението, при регистрация на фондацията следва да се заявят следните обстоятелства за вписване: необходимото съдържание на учредителния акт, имената и длъжността на лицата, представляващи ЮЛНЦ (съдът обикновено вписва вида на органите на управление и лицата представляващи и управляващи юридическото лице), адресът, определението за извършване на общественополезна дейност, както и размерът на учредителното дарение.
 
Какви са вътрешноорганизационните актове на фондацията?

 

Основният вътрешен акт при фондацията е учредителният акт. В закона е посочено необходимото съдържание на учредителния акт.
Особеностите при него са такива, че докато при сдружението всички елементи, включени в необходимото съдържание на устава следва да бъдат приети от учредителите, при фондацията е възможно учредителят да определи в своя едностранен акт единствено целите и предоставеното имущество, което е достатъчно за действителността на акта. Останалите елементи могат да бъдат допълнени впоследствие от овластено от учредителя лице, от изпълнителя на завещанието или наследника, когато учредителят е починал, от друго лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, и съдът да направи вписването.
Учредителният акт включва две основни части – имуществена и организационна. Имуществената част е тази, в която се описват размерът и видът на едностранно предоставеното имущество, с което се учредява фондацията. Организационната част на учредителния акт включва всички елементи, които съдържа един устав на сдружение - цели и средства за тяхното постигане; орган или органи на управление и правомощия; имущество, набиране и разходване на средства; други разпоредби.
Практиката е изработила определени правила за това какво трябва да съдържа учредителният акт. За по-голяма яснота се създават два отделни документа, които в своята цялост образуват основния вътрешен акт на фондацията. Първият документ представлява учредителен акт на дарение, който закрепва единствено акта на безвъзмездно предоставяне на имущество за учредяването на фондация с определени правни белези – наименование, седалище, адрес на управление, органи и състав на органите. В него се съдържа и изразена воля за приемане на втория документ, който е устройствен акт – аналогичен по съдържание на устава при сдружението, в който се съдържат всички организационни правила и който представлява неразделна част от учредителния акт на дарение.
 
Какво означава определянето на едно ЮЛНЦ за извършване на дейност в частна или в обществена полза?

 

Изборът на това в каква полза едно ЮЛНЦ ще осъществява дейността си е суверенно право на всяка организация. Законът говори за определяне на дейността, като има предвид самоопределяне на статута на всяка организация. Водещи при определянето на една организация в частна или обществена полза са целените резултати от нейната дейност. В ЗЮЛНЦ неизчерпателно са посочени възможните цели, които една организация в обществена полза би могла да си поставя. Няма пречка обаче, такива цели да си постави и една организация в частна полза, тъй като същественото при определянето е в чия полза ще отиват резултатите от дейността на ЮЛНЦ. Когато стремежът е резултатите от дейността да облагодетелстват един тесен кръг от лица, свеждащ се до учредителите, членовете, членовете на органи или служителите на ЮЛНЦ, организацията следва да се определи в частна полза. Когато, обаче, организацията в преследване на своите цели, чрез дейността си се стреми да постигне резултати, които са в полза на неограничен брой субекти и на практика на цялото общество тя следва да се определи в обществена полза.
Определянето в обществена полза води и до създаването на особени отношения между ЮЛНЦ и държавата. ЮЛНЦ в частна полза не искат специална подкрепа от държавата и следователно засилен контрол върху дейността им, въпреки че тя пак може да води до облагодетелстване на най-широк кръг лица. Такива са благотворителните фондации, които са определени в частна полза, например.
Самоопределянето на една ЮЛНЦ като организация за извършване на дейност в частна или обществена полза следва да бъде вписано в нейния устав или учредителен акт и следователно в съдебното й решение за регистрация.
 
Какви са отношенията между ЮЛНЦ в обществена полза и държавата?

 

ЮЛНЦ в обществена полза се регулират от закона, както по повод на тяхната регистрация, така и при осъществяването на дейността им.
Статутът на организации в обществена полза има правни и фискални измерения. Правните изисквания са дадени в ЗЮЛНЦ, който предвижда специални разпоредби при регистрацията на ЮЛНЦ в обществена полза: при сдруженията – минималният брой на учредителите, при фондациите – изискването за двустепенна форма на управление с колективен върховен орган. ЗЮЛНЦ изброява цели, които са обществено полезни по силата на закона. Предвидени са и задълженията на ЮЛНЦ, вписани в Централния регистър за ежегодно отчитане, както и възможността за текущ контрол спрямо тях.
Фискалните измерения на статута се свеждат до възможностите държавата да подпомага вписаните в Централния регистър ЮЛНЦ в обществена полза чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, предвидени в съответните специални данъчни закони. На първо място, това са данъчните облекчения за ЮЛНЦ в обществена полза и техните дарители, уредени в отделните данъчни закони:
• По Закона за корпоративното подоходно облагане юридическите лица – дарители на ЮЛНЦ в обществена полза, могат да намалят финансовия си резултат до 10% с разходите си за дарения;
• По Закона за данъците върху доходите на физическите лица годишният облагаем доход на физическите лица може да бъде намален до 5% с дарения, направени в полза на ЮЛНЦ, определени за извършване на дейност в обществена полза и вписани в Централния регистър;
• По Закона за местните данъци и такси ЮЛНЦ в обществена полза са освободени от данък върху даренията за получените и предоставени дарения. В общия случай този данък е в размер на 5% върху стойността на даряваното имущество.
На следващо място фискалният статут намира проявление и във връзка с преките субсидии от държавата. От 2005 г. държавата отделя от държавния бюджет финансов резерв за субсидиране на общественозначими проекти на ЮЛНЦ в обществена полза.
В много случаи, предвидени по действащото ни законодателство, статутът на общественополезна организация е изискване за извършването на определен вид дейност или за ползване на определени привилегии. Това са някои от тези случаи:
• Според Закона за държавната собственост имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години на ЮЛНЦ в обществена полза без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител;
• По Закона за общинската собственост имоти частна общинска собственост могат да се отдават под наем без търг или конкурс на ЮЛНЦ в обществена полза с решение на общинския съвет;
• По Закона за народната просвета училищните настоятелства и настоятелствата към детските градини се създават като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
• Според Семейния кодекс посредничество при осиновяване на дете може да извършва само ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност;
• По Закона за защита от дискриминация само ЮЛНЦ в обществена полза, могат да предявят съдебен иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане;
• Според Закона за защита на потребителите сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които са регистрирани в Министерството на правосъдието като сдружения с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност;
• По Закона за здравното осигуряване представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които следва да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на ЗЮЛНЦ;
• По Закона за меценатството организации, подпомагащи културата, са ЮЛНЦ в обществена полза, чийто предмет на дейност включва подпомагане на културата или на отделни културни области и които са регистрирани по този закон.
• По Закона за туризма туристическо сдружение следва да е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност;
• Според Закона за хазарта организатори на хазартни игри могат да са и юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, и други.
 
Подлежи ли на отмяна определянето в частна или обществена полза?

 

При своето учредяване всяко ЮЛНЦ следва да се определи като организация в частна или в обществена полза. Определянето се извършва в устава или в учредителния акт и се вписва в съдебния регистър. ЮЛНЦ в частна полза може да вземе решение да се определи в обществена полза със съответната промяна в устава или учредителния акт. За ЮЛНЦ в обществена полза режимът е забранителен: самоопределянето в обществена полза е неотменяемо след вписването му в съдебния регистър. Това е така независимо от вписването в Централния регистър. Това означава, че промени в устройствените документи на организация в обществена полза, които да определят извършваната дейност в частна полза ще противоречат на закона и няма да бъдат вписани от съда. Въпреки, че законът нарича промяната на определянето на дейността преобразуване, тази процедура представлява промяна на статута на ЮЛНЦ. Преобразуването е различен процес, който представлява юридическа реорганизация на фондациите и сдруженията. Според закона, ЮЛНЦ могат да се преобразуват в друг вид ЮЛНЦ, да се вливат, сливат, отделят и разделят.
 
Какви са законовите изисквания спрямо ЮЛНЦ в обществена полза?

 

ЗЮЛНЦ съдържа особени правила, касаещи учредяването, органната структура, управлението и дейността на ЮЛНЦ в обществена полза. Веднъж решили да определят дадено ЮЛНЦ за извършване на дейност в обществена полза, неговите учредители или органите му трябва да спазят всички тези законови норми.
При сдруженията е налице изискване за минимален брой учредители, който е 7 физически лица или 3 юридически лица. Това означава, че в случаите на учредено сдружение в частна полза, което реши да се трансформира в обществена полза е нужно да се спази и това изискване.
На следващо място законът изисква наличието на двустепенна система на управление, като определя, че ЮЛНЦ в обществена полза следва да имат върховен колективен орган и управителен орган, който може да е едноличен или колективен. При сдруженията това правило е винаги спазено, защото те по силата на закона имат Общо събрание, който е върховен орган и Управителен съвет като управителен орган. Фондациите, обаче, могат да бъдат регистрирани само с един и то едноличен орган на управление. В случаите, когато решението на учредителите или органите на фондацията е тя да бъде определена в обществена полза, следва да бъде изградена двустепенната органна структура, при която да бъде създаден върховен колективен орган и управителен орган.
ЮЛНЦ, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да се подчинят в дейността си на всички останали нормативни изисквания, обособени в самостоятелна глава на ЗЮЛНЦ. На първо място, те трябва да преследват една или няколко от специфичните цели, посочени в закона. Освен това, предвидени са особени изисквания за вземане на определени решения от ЮЛНЦ в обществена полза – решенията, свързани с разпореждането с имуществото на организацията и определяне на реда и организиране извършването на дейността в обществена полза следва да се вземат само от колективния орган на организацията с минимално изискуемото по закон обикновено мнозинство от всички, а не от присъстващите членове. Законът съдържа изрични правила, уреждащи безвъзмездното и възмездното разходване на имуществото на ЮЛНЦ в обществена полза. Регламентирани са и ограничения при предоставянето на тяхното имущество, останало след удовлетворяване на кредиторите им при ликвидация. Редица норми от закона постановяват и гаранции за по-голямата прозрачност и отчетност на организациите в обществена полза, като уреждат вписването им в нарочно създадения административен орган при Министерство на правосъдието на Република България, наречен Централен регистър на ЮЛНЦ за общественополезна дейност, като условие за придобиване на фискалните права свързани със статута на обществената полза, задълженията за отчетност пред този орган, публичността на отчетите за тяхната дейност и задълженията за водене на книги.
 
Какви са правилата за избягване на конфликт на интереси при разходване на имуществото на ЮЛНЦ в обществена полза?

 

ЗЮЛНЦ въвежда специални правила за предотвратяване конфликта на интереси при ЮЛНЦ в обществена полза, което следва от спецификата на формиране на имуществото на тези организации и най-вече от факта, че те по дефиниция могат да разполагат с публичен имуществен ресурс, генериран от данъчни облекчения и други законови преференции, за които трябва да има достатъчно гаранции, че няма да бъдат разходвани в частен интерес.
Първата група от гаранции е свързана с ограничаване възможността за безвъзмездно разпореждане с имуществото на ЮЛНЦ в обществена полза, спрямо определени лица, както следва:
• лица от състава на органите на управление и техните съпрузи, роднините по определена линия и до определена степен;
• лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на решението;
• юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на решение;
• юридически лица, в които настоящите или бившите членове на органи или техните роднини са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения;
• политическите партии, в ръководните и контролните органи, на които участват членове на ръководни и контролни органи на ЮЛНЦ, ограничение, въведено с последните изменения на закона.
За всички тези случаи на безвъзмездно разпореждане, ЗЮЛНЦ изисква предхождащо мотивирано решение на върховния орган на ЮЛНЦ в обществена полза, взето с мнозинство от 2/3 от всички членове на този орган.
Втората група от гаранции се свързва със забраната ЮЛНЦ в обществена полза да сключват сделки с лица от състава на органите на управление и техните съпрузи, роднините по определена линия и до определена степен, освен при наличие на очевидна полза за него или ако са сключени при общи условия, публично обявени. Законът не дава определение за „очевидна полза" и „общи условия, публично обявени". Очевидна полза за организацията е налице, когато дадена сделка е сключена при условия по-изгодни от тези съществуващи на свободния пазар. Сделки, сключени при публично обявени общи условия са тези, които се сключват например с банки и застрахователни дружества или при публични тръжни процедури или процедури за възлагане изпълнението на обществени поръчки.
Третата група от правила съдържа забрани за прехвърляне на имущество на ЮЛНЦ в обществена полза при ликвидация в полза на учредителите, настоящите и бившите членове, настоящите и бивши членове на органите, служителите, ликвидаторите, съпрузите и роднините до определена степен на някое от тези лица, както и юридическите лица, в които горните лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения. В този случай забраната е императивна и абсолютна, т.е. не е предвиден механизъм за нейното преодоляване.
В последната група от норми се включва гаранционен механизъм, който определя детайлно как следва да се постъпи с имуществото на ЮЛНЦ, което остава след удовлетворяването на кредиторите му при ликвидация.
 
Как се вписват ЮЛНЦ в Централния регистър при Министерство на правосъдието?

 

ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност трябва да подадат в Централния регистър заявление за вписване, придружено от изброените в закона документи. Заявлението се изготвя по образеца, предвиден в Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на ЮЛНЦ за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието, и се представя на електронен носител и на хартиен носител, подписано от представляващия ЮЛНЦ. Длъжностните лица по вписванията оказват съдействие на заявителя при попълване на заявлението. Към заявлението се прилагат:
• препис от съдебното решение за първоначална регистрация;
• препис от съдебното решение за вписване на определянето за осъществяване на общественополезна дейност;
• удостоверение за актуално състояние по регистрацията;
• действащ Устав, съответно Учредителен акт;
• декларация за наличието на обстоятелствата по чл. 38-41 от ЗЮЛНЦ
• декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания;
• правилата и редът за извършване на общественополезна дейност;
• други документи.
Правилата и редът за извършване на общественополезна дейност би следвало да съдържат детайлизация на общественополезната дейност, като ЗЮЛНЦ въвежда изискването в този документ да се посочи по какъв ред ЮЛНЦ ще осъществи подбор на лицата, както и по какъв начин ще се осъществява подпомагането им от ЮЛНЦ.
До измененията в ЗЮЛНЦ от 29 септември 2006 г. не бе предвиден срок за вписване в Централния регистър на новорегистрирано ЮЛНЦ в обществена полза. Срок за вписване имаше само за пререгистрираните от съда организации в обществена полза, които са били регистрирани преди това по Закона за лицата и семейството, който изтече в края на 2003 година. Съгласно новите изменения е предвиден срок за вписване в Централния регистър на всички новорегистрирани организации в обществена полза. Те са длъжни да подадат документи за вписване в Централния регистър в двумесечен срок от вписването на определянето за извършване на общественополезна дейност в съда. С последните изменения на закона бе предвидено, че ЮЛНЦ, които са регистрирани в съда като организации за извършване на общественополезна дейност, но не са вписани в Централния регистър, следва да подадат заявление за вписване в едногодишен срок, считано от 3 октомври 2006 г.
Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице вписва заявените обстоятелства с мотивирано решение. Когато е необходимо да се представят допълнителни доказателства или да се отстранят недостатъци по представените документи, вписването се извършва след изтичане на предоставения срок за допълнения и изменения в подаденото заявление.
Съгласно ЗЮЛНЦ, вписването в регистъра се отказва, ако ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност не е регистрирано от компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона.
Възможно е Централният регистър да постанови изричен отказ. Ако вписването не бъде извършено в 14-дневен срок от заявяването му е налице мълчалив отказ. Изричният или мълчаливият отказ за вписване подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Една от целите на Централния регистър е да осигури публичност и прозрачност на дейността на организациите в обществена полза.
Съгласно закона Централният регистър е публичен, като всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието му относно информацията, която подлежи на обявяване.
Централният регистър издава месечен бюлетин, в който се публикуват вписаните ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност, отказите и заличените вписвания, както и се обявява информация съобразно Правилника за дейността на централния регистър.
На уебсайта на Централния регистър  съществува панел „Бюлетин", на който по години и месеци е публикувана информация за вписаните, заличените и ЮЛНЦ с отказано вписване.
Процедурата по вписване в централния регистър, публикациите, обявяването на информацията и обжалването на отказите за вписване са освободени от заплащане на държавни такси.


Какви са задълженията на ЮЛНЦ в обществена полза спрямо Централния регистър?

 

ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред Централния регистър. Информацията съгласно закона включва:
• преписите от съдебните решения за регистрация на промени;
• списъка на лицата, били в състава на управителните органи;
• информация за дейността със съдържание, определено в ЗЮЛНЦ;
• заверен годишен счетоводен отчет или финансов отчет;
• годишния доклад;
• декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания;
• промени в устава или учредителния акт.
Съгласно закона годишният доклад на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност трябва да съдържа данни относно:
1. съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати;
2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства;
3. вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите;
4. финансовия резултат.
Преписите от съдебните решения за регистрация се подават, в случай че през предходната година ЮЛНЦ е променило устава или учредителния си акт или когато със съдебни решения са вписани други промени в съдебния регистър. Освен задължението за представяне на годишната информация, вписаните в Централния регистър организации са длъжни да представят на министъра на правосъдието при поискване текуща информация за подлежащите на вписване обстоятелства, което е свързано с текущия контрол спрямо ЮЛНЦ в обществена полза. Министърът на правосъдието има задължението да уведомява съответните държавни контролни органи с цел предприемане на проверки и законови действия за закононарушенията, констатирани при ежегодния и текущ контрол.


В кои случаи ЮЛНЦ в обществена полза подлежат на независим одит?

 

ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството, а именно, когато за текущата година превишават един от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 млн. лв.;
2. размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година – 2 млн. лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 млн. лв.


Какви са правомощията на Централния регистър спрямо вписаните в него ЮЛНЦ в обществена полза?

 

Централният регистър има право да извършва ежегоден и текущ контрол спрямо вписаните в него ЮЛНЦ в обществена полза.
Ежегодният контрол се проявява чрез правомощието на Централния регистър да проверява годишната информация за дейността на организацията през предходната година.
За да осъществява текущ контрол спрямо организациите вписани в Централния регистър на министъра на правосъдието е дадено правомощието да изисква текуща информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване.
За закононарушенията, констатирани при ежегодния или текущ контрол, министърът на правосъдието уведомява съответните държавни контролни органи за предприемане на проверки и предвидените в закона действия.
 
В кои случаи вписването на ЮЛНЦ в Централния регистър се заличава?

 

Вписването на ЮЛНЦ в Централния регистър се заличава, когато ЮЛНЦ:
1. системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства;
2. две поредни години не представи в срок информацията за дейността си през предходната година;
3. извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави;
4. системно не внася в срок публични вземания;
5. е останало с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца.
Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице – служебно, по искане на прокурора или на съответните държавни контролни органи заличава вписването, когато спрямо ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност е налице някое от основанията посочени в закона. При две от основанията – когато ЮЛНЦ системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства или две поредни години не представи в срок информацията за дейността си през предходната година, преди заличаване на вписването, министърът на правосъдието изпраща писмено уведомление до ЮЛНЦ, в което определя допълнителен срок за представяне на информацията, след който, ако тя не бъде представена, вписването се заличава. Заличаването на вписването не освобождава ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност и членовете на управителните му органи от задълженията и отговорността им по този закон.
Заличените вписвания се публикуват в бюлетина на Централния регистър.
 
Какви са последиците от заличаването?

 

Заличаването на ЮЛНЦ в обществена полза от Централния регистър го лишава от възможността да ползва облекченията, предвидени в нормативните актове за организациите в обществена полза.
Заличаването на вписването не освобождава ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност и членовете на управителните му органи от задълженията и отговорността им по закон, свързани с общественополезния статут на организацията. Такова ЮЛНЦ следва да продължи да разходва имуществото си за дейностите, посочени в устава или учредителния си акт.
ЮЛНЦ, на което е заличено вписването в Централния регистър, може да иска повторно вписване не по-рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му, като това право може да бъде упражнено еднократно.
 
Как се прекратяват ЮЛНЦ?

 

ЮЛНЦ се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави;
в) е обявено в несъстоятелност.
При прекратяване на ЮЛНЦ винаги се извършва ликвидация.
Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице. Ако ликвидатор не е определен, той се определя от окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ. По отношение на реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно правилата на Търговския закон. След разпределяне на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване на вписването на ЮЛНЦ от окръжния съд по седалището.
 
Кой може да иска прекратяване?

 

На практика случаите, в които може да се иска от трето лице прекратяване на ЮЛНЦ са следните:
• при изтичане на срока, за който то е учредено;
• когато то не е учредено по законния ред;
• когато дейността му противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави;
• когато е обявено в несъстоятелност.
Прекратяването става с решение на съда, което се постановява по иск на всяко заинтересовано лице или на прокурора. Преди да вземе решение за прекратяване, съдът следва да даде срок до 6 месеца, в който да бъдат отстранени основанията за прекратяването.
След изменението на ЗЮЛНЦ от септември 2006 г. дейността противоречаща на Конституцията е самостоятелно основание за прекратяване на ЮЛНЦ. Според досегашния текст противоречието на дейността на законите беше основанието за прекратяване. Разбира се Конституцията като основен и върховен закон на страната беше включена в общото понятие „законите". Обособяването като отделно основание слага акцент върху пряката приложимост на конституционните разпоредби. Принципна постановка е, че правото на сдружаване може да бъде ограничено само в изключителни случаи, за да се защитят значими обществени интереси. Съдържанието на използваното от закона понятие „добри нрави" следва да бъде внимателно прилагано, за да не се стигне до неоснователно прекратяване на ЮЛНЦ.
Според по-широко разпространено разбиране понятието „добри нрави" установява изискването за честност, коректност и благоприличие в поведението на страните по правоотношението в областта на частното право. Това основание за прекратяване следва да се използва ограничително, като приоритет се дава на останалите изрично определени в ЗЮЛНЦ основания за прекратяване. Само в случаите, когато, без да се нарушават конкретни разпоредби на закона или Конституцията, се установява съществено противоречие в дейността на ЮЛНЦ с правила на морала, следва да се използват добрите нрави като основание за прекратяване. (Според Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, едно от основанията за ограничаване на правото на сдружаване е в случаите на защита на здравето и морала на другите граждани).
 
Какво става с имуществото на прекратените ЮЛНЦ?

 

Разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите на ЮЛНЦ, определени в частна полза, имущество се решава съгласно устава, учредителния акт или от върховния орган на ЮЛНЦ, доколкото в закона не е предвидено друго. Ако решение не е било взето до прекратяването, то се взема от ликвидатора. Ако не съществуват лица, в полза, на които да се разпредели имуществото или ако те не са определяеми, имуществото преминава върху общината по седалището на ЮЛНЦ. Общината е длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното ЮЛНЦ. Имуществото не може да се разпределя, продава или по какъвто и да било начин да се прехвърля на ликвидатор, назначен извън кръга на лицата, определени за получатели с изключение на дължимото им възнаграждение. Лицата, придобили имущество в резултат на извършената ликвидация, отговарят за задълженията на прекратеното ЮЛНЦ до размера на придобитото.
Поставени са известни ограничения, когато ЮЛНЦ е в обществена полза. Законът определя, че самото ЮЛНЦ (което се прекратява) може да уреди в устава или в учредителния си акт реда за разпределянето на останалото имущество, като получател може да бъде ЮЛНЦ в обществена полза със същата или близка нестопанска цел на организацията, която се ликвидира. Ако така не бъде определен получателят, съдът с решение определя ЮЛНЦ в обществена полза отново със същата или близка нестопанска цел, което да получи останалото след удовлетворение на кредиторите имущество. Ако имуществото по определени причини не бъде предоставено на някой от горните получатели, то се предава на общината, в която се намира седалището на прекратеното ЮЛНЦ, като тя е длъжна да го предоставя за извършване на общественополезна дейност, която е възможно най-близка до целите на прекратената организация.
При ликвидация на ЮЛНЦ в обществена полза ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите от наличните парични средства, а ако това е невъзможно – чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество.
Имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
1. учредителите и настоящите и бившите членове;
2. лицата, били в състава на органите на ЮЛНЦ и служителите му;
3. ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;
4. съпрузите на лицата по т. 1–3;
5. роднините на лицата по т. 1–3 по права линия – без ограничение, по съребрена линия – до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително;
6. юридическите лица, в които лицата по т. 1–5 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.
След приключване на ликвидацията следва заличаване на ЮЛНЦ от съдебния регистър.

АКТУАЛНО

 

КОНТАКТИ

Фондация Български център
за нестопанско право


София 1000,
ул. "Христо Белчев" 3, етаж 2
(02) 981-66-17, (02) 988-81-66
info@bcnl.org

 

» местоположение

Български център за нестопанско право © 2009 www.bcnl.org | Уеб дизайн MaxGraphic